Д-р Атанас Андреев, ортопед: Навяхването на глезена е много по-тежка травма от счупването
Д-р Атанас Андреев, ортопед в УМБАЛ " Царица Йоанна – ИСУЛ ", посетител в рубриката " Топ експерт “ на предаването " Здравето на фокус “ на радио " Фокус “.
Д-р Андреев, кои са най-честите аргументи за ортопедичните контузии? Само паданията ли?
Различни са. В града най-често срещаме битови контузии – у дома и битови контузии на улицата. Както постоянно, не би трябвало да забравяме злополуките, трафика по улиците.
Зимата хората вървят на ски и там доминира травматизмът при занятия със спорт. Колкото по-добри са спортистите, толкоз по-тежки са контузиите, тъй като множеството от тях избират високи натоварвания и провокациите на пистата. Различаваме два типа контузии: високоенергийни, които се срещат при произшествия, при рискови скорости със ски и кънки. нискоенергийните контузии са при хора над 50 години, с увреждания, със обиден костен уред. Тогава едно обикновено рухване може да сътвори много проблеми на пациента.
Зимата ли е по-рисковият сезон за ортопедични контузии?
Зимата фактически е предизвикателство. Тогава доминират счупвания, свързани с поледиците, с по-затрудненото придвижване на възрастните хора. И фактически зимата е един интервал, който допуска повече контузии, най-много на възрастните хора, на хората над 50 години.
Кои елементи на тялото най-често се засягат при контузии от рухвания?
Травмите могат да обиден както долния крак, по този начин и горния - почти са идентични. Все отново контузиите на горния крак в доста случаи може да ги класифицираме като по-леки, с по-малко нарушавания на комфорта на пациента, до момента в който долният крак е много трагичен миг. При възрастните хора в този сезон – извънредно страда бедрената кост. Това са повреди, които в резултат на застояване и залежаване на пациента могат да бъдат съдбовни за неговия живот.
Чували сме за хора, които даже не са разбрали по какъв начин тъкмо са си счупили някаква част от глезена, да вземем за пример, единствено тъй като са стъпили изкривено, само че контузията е сериозна. Защо се случва по този начин?
Травмата в глезена също е постоянно сериозна, тъй като глезенът е най-натоварена става на тялото, носи цялото тяло, има стеснен размер на придвижване.
При глезенните контузии не са тежки единствено увредите на костите. Даже един сътрудник преди време споделяше на пациентите " Щастлив си – имаш строшаване на глезена “.
Защо? Защото доста пъти в глезена има мекотъканни контузии. Трябва да бъдем доста деликатни. Много сътрудници гледат единствено че няма нищо на костите, само че мекотъканната контузия на глезена е много по-драстична, обвързвана с следваща неустойчивост на глезена, с болежка, която продължава от време на време 6, 7, 8 месеца.
В множеството случаи се смята, че няма нищо притеснително, тъй като виждаш ли, костите са здрави. Не е по този начин. В доста от случаите глезенната контузия, изключително мекотъканната, може да сътвори повече проблеми и фактически не я усещаме първоначално, не знаем по какъв начин се е случила. Стъпваме изкривено, вървим през целия ден, вечерта се прибираме, глезенът е подпухнал, на сутринта не можем да стъпим. Пишат едно " навяхване “, само че това " навяхване “ може да бъде много тежко и диагностиката доста пъти е продължителна, тъй като нямаме традиция в нашата страна да вършим по-задълбочени проучвания в региона на глезена. В нашата болница - в ИСУЛ, имаме подобен приоритет. Ние следим пациентите най-много с навяхвания на глезена и надлежно доста пъти на тези пациенти, след съответните проучвания ние им предлагаме оперативно лекуване, което е доста дейно.
При първото посещаване една рентгенова фотография на глезена, може ли да покаже нарушаване на меките тъкани или лекарят вижда единствено в случай че има строшаване?
Проблемът е подобен, че рентгеновите фотоси не могат да бъдат прецизирани, поради болките, които има пациентът. Освен това са нужни апаратни проучвания за стабилността на глезена, които също не можем при първата среща да ги употребяваме, поради болката. Съответно изчакваме известно време отокът да отшуми, в случай че няма строшаване, и тогава към този момент имаме " отвързани ръце “ за по-специфични проучвания с натоварване, с апарати и със станалия обичан на всеки българин ядрено-магнитен резонанс.
Когато има такава увреда на меките тъкани и сериозен оток, в този миг целесъобразно ли е да се направи някаква гипсова шина на глезена?
Много са теориите. Напоследък аз и моите сътрудници се придържаме към едно проучване, което е правено в Съединени американски щати, в Академията West Point, където са изследвани над 12 000 военнослужещи в продължение на 7-8 години. Там се е наложило схващането, че гипсът би основал много неудобства за пациента. Там логаритъмът е за слагане на мека имобилизация на пациента - лед и върви с патерици.
Какво печелим освен това вървене? Първо, по-лесно е поддържането на хигиената. Второ, имаме директна визуализация на засегнатата зона. Трето, пациентът последователно може да раздвижва глезена по този начин, че в следствие нямаме усложнение във възобновяване на подвижността на ставата. Затова по-добрият способ съгласно мен е тъкмо този – в случай че пациентът няма някакви други показания, да бъде инструктиран да върви с патерици. Така няма болежка и е по-функционално.
Дава ли медицината безапелационен отговор на въпроса по кое време е нужна хирургична интервенция и по кое време консервативно лекуване или това е индивидуален избор на лекуващия доктор?
За всяко хирургично лекуване има съответния логаритъм, който да стимулира хирургичната интервенция. Това са надлежно разбъркванията на костите, в случай че фрактурата или счупването е вътреставно, ставата не търпи огромни разбърквания. Това е едно от показанията за оперативно лекуване.
Друга причина може да бъде застрашеността на крайника от така наречен компартмент синдром, най-често в подбедрицата. Всъщност всяко едно нещо има точни индикации. Също по този начин зависи кой седи против теб и какви са неговите упования. Ако примерно имаме мекотъканна контузия на глезена и против теб седи високоразряден състезател, който би трябвало да се върне към спорта по-бързо, държанието ще бъде нападателно. Когато пациентът няма такива условия и животът му не зависи от положението на ставата и увредата разрешава консервативно лекуване, тогава не сме нападателни. Всеки случай е съответен – упованията на пациента, неговият претекст, само че най-много медицинските индикаци: когато предлагаме оперативно лекуване, какво ще завоюва пациентът от интервенцията.
Ако би трябвало да се степенуват тежестите на пострадвания, в коя част на тялото тези контузии са най-тежки – гален, коляно, тазобедрена става, рамо, лакът?
Няма зона, където да са най-тежки. Всичките загуби на пъргавина на става са тежки. Така че както споделяше проф. Миланов преди време, " Няма дребна и огромна интервенция, има единствено дребна и огромна ракия “. Всяка част от тялото е значима за индивида, който е потърпевш, и ние би трябвало да създадем най-хубавото, с цел да оправдаем упованията му за бъдещия живот.
Остава ли, докторе, това предписание, което ние пациентите, постоянно считаме за правилно – на колкото си години, толкоз дни носиш гипса?
Това не е по този начин. Това са национални поверия.
Можем да го свържем с това нещо, че примерно младежите имат характерна контузия, която неведнъж не постанова дълга имобилизация. Но когато битовите контузии са на долния крак, бедрена шийка, тогава фактически имобилизацията е по-дълга.
Тази максима би била вярна според от това коя част от тялото е наранена. При по-възрастните хора доминират тежките контузии на бедрото, това може би е определило тази максима, за която вие говорите.
Да разбираме ли, че в случай че даден човек страда от остеопороза, това доста усилва риска от съществени счупвания?
Много се спекулира с остеопорозата. Остеопорозата е обикновено събитие, обвързвано с напредването на възрастта. Най-често остеопорозата в млада възраст се следи при ендокринни болести, а другояче остеопорозата е обикновено събитие. Остеопоротичните кости също се чупват, също заздравяват. Това е физиологично положение. Остеопорозата може да бъде причина за това, че при по-нискоенергийна контузия да се случи строшаване, само че това в множеството случаи не е главната причина, с цел да имаме забавено зарастване.
За нас остеопоротичната кост основава проблеми при оперативното лекуване, тъй като костта няма качества, които да подсигуряват, че имплантите, които се употребяват, няма да се компрометират във времето. На такива пациенти, след интервенцията не им споделяме " Можеш да вървиш незабавно “, както бихме споделили да речем на един младеж, " Още от на следващия ден можеш да пробваш полека-лека да натоварваш “. При възрастни пациенти - с остеопороза, процесът за натоварване и за връщане към естествения метод на живот е по-забавен.
Един от стадиите на лекуването при такива ортопедични контузии, който може би ние, пациентите, нерядко подценяваме, е рехабилитацията. Важен ли е този стадий от цялостното лекуване при такива контузии?
Това е извънредно значим стадий. Лошото е, че в нашата страна има доста малко клиники за рехабилитация, доста малко средства се отделят за рехабилитация и това прави специалността непривлекателна за нашите сътрудници.
ИСУЛ е една от дребното лечебни заведения в София, която има клиника по рехабилитация, разполага с болнични кревати и може да организира следоперативния развой на пациента. Той може да бъде преведен непосредствено от ортопедичната клиника в клиниката по рехабилитация и надлежно да се стартира ранно оживление. Много пъти съм се замислял и съм на мнение, че нашите сътрудници рехабилитатори, физиотерапевти поправят нашите неточности, нещо, което ние не сме постигнали с интервенцията. Затова би трябвало да се обърне доста внимание на рехабилитацията.
Клиниките по рехабилитация би трябвало да замязят на съвременни звена. Ортопедичният пациент в множеството случаи не е болен, той има строшен крак – трябва да се почувства в естествена среда по този начин, че оздравителният интервал да протича по-добре. Това е една неточност на нашата здравна система, тъй като единствено преди 30 години съществуваха такива клиники в съвсем всички огромни лечебни заведения и лекуването продължаваше от едната клиника в другата, на пациента не му се постановяваше да търси такива звена.
Сега по-скоро считаме, че след привършване на интервенцията е завършил и процесът на лекуване.
Да, малко механично, тъй като те третират лекаря като автомеханик – ние сменяме гуми и хайде да вървим. Оздравителният развой е един доста дълъг развой, който може да продължи в някои случаи и година.
Когато сложим гипс на една контузия, ангажираща ставата, ние може да имаме много дълъг интервал на възобновяване на размера на придвижвания, на силата, на всички тези неща. Няма нещо, което би трябвало да бъде подценявано.
Кои са най-сложните случаи, с които сте се сблъсквали във вашата процедура, и имаха ли удобен излаз?
Много са тези случаи. Особено когато работех в " Пирогов “, тези случаи не ангажираха единствено крайниците, единствено контузията. Травмата ангажираше и гръдния панер, и коремната празнина. Това са извънредно тежки контузии.
Никога няма да не помни един юноша, който беше на не повече от 27 години. При тежка мотоциклетна контузия асфалтът му беше " съблякъл “ кожата. Ние просто гледахме по какъв начин той се отива и анестезиолозите облекчаваха страданието му. Тогава се замислих, че това е здрав човек, само че за жалост с контузия, която е несъвместима с живота.
Отиде си един евентуален донор. Каква е повода? Защо ви го споделям? Няма връзки сред другите здравни заведения – веднъж. Трансплантациите се вършат в други заведения, което дава доста дребен късмет този донор да бъде сполучлив донор.
Новият смисъл се състои в това, че би трябвало да се сътвори нова постройка, където да бъдат разположени всички вероятни клиники по трансплантация – на бял дроб, на черен дроб и т.н.
Това ще облекчи самото донорство и успешността на тези интервенции. Това не е моя небивалица, това нещо аз четох и видях. " Пирогов “ си има своето братче в Русия. Там преди доста години, както пироговците, по този начин и тези наши сътрудници казвали " Нашият началник може да бъде единствено подобен, който е работил в тази болница “. Само че кметът Лужков поставил за шеф трансплантолог, който споделя следното: " Аз видях едни хирурзи с умения, достигнали своя разцвет и каращи се кой да влезе да оперира някаква херния или някакъв апендицит “. За да не ги обиди, той довел четири екипа от Съединени американски щати да ги образоват на трансплантация на сърце, на черен дроб, на бъбреци. В следствие били принудени да построят нова постройка, където ситуирали четири огромни клиники с нови 2000 лекари. Съответно броят на трансплантациите в Москва повишен фрапантно. В момента това е единственото място в Европа, където се трансплантира панкреас. Ето това би било естественото развиване на " Пирогов “ и на всяка една незабавна болница.
За да има донорство, би трябвало да има основани условия, а ние действително нямаме или най-малко не такива, които да дават отговор на условията на ХХІ век. В нашата страна от 1989 година не е издигната нито една държавна болница.
Но по тази причина пък има доста частни.
Частните лечебни заведения не можем да ги упрекваме.
Живеем във време на пазарна стопанска система.
Лошото е, че дейностите в частните лечебни заведения не се управляват по този начин, както би трябвало. Второто нещо – и частните лечебни заведения би трябвало да бъдат ангажирани с действия, които не са привлекателни от позиция на облагата. От тук идва нещото, за което доста ме боли – незавършената промяна. Хубаво ние сме въвели пътеки – заимствани са от Англия, само че тези, които са създавали тази система у нас, са не запомнили едно малко нещо. Пътеката във Англия е междинната стойност за лекуването на дадена морфологична единица. Лекарите не получават пари от пътеките, те са държавни чиновници. Някой различен заплаща. Тук е главното несъгласие в нашето опазване на здравето. Ние желаеме да вършим доста пътеки, с цел да може да имаме заплати за личния състав, това опорочава нещата.
Защо, откакто въвеждахме английската система, не я въведохме в целия ѝ тип?
В България пациентите могат ли да разчитат на европейско опазване на здравето що се отнася до ортопедичните контузии?
У нас ортопедията е една от най-бързоразвиващите се специалности. Младите хора много бързо се развиват, тъй като за множеството от тях няма езикови бариери, черпят знания и стават пълноценни участници в системата на опазването на здравето.
И още нещо, с цел да ориентирам вашите слушатели – в София с травматология не се занимава единствено " Пирогов “. Пациентите могат да посещават и болница ИСУЛ. В момента в нея се развиват доста нови посоки, едно от които е травматология. Имаме както свободни благоприятни условия, по този начин и капацитет на лекарите.
Още повече че болничното заведение има незабавно поделение, тъй че без направление пациентите могат непосредствено да отидат при такива контузии в незабавното поделение.
И нещото, което ние с вас коментирахме – че тук лекуването може да продължи в Клиниката по рехабилитация. Това е огромното преимущество на тази болница.
Росица АНГЕЛОВА
Д-р Андреев, кои са най-честите аргументи за ортопедичните контузии? Само паданията ли?
Различни са. В града най-често срещаме битови контузии – у дома и битови контузии на улицата. Както постоянно, не би трябвало да забравяме злополуките, трафика по улиците.
Зимата хората вървят на ски и там доминира травматизмът при занятия със спорт. Колкото по-добри са спортистите, толкоз по-тежки са контузиите, тъй като множеството от тях избират високи натоварвания и провокациите на пистата. Различаваме два типа контузии: високоенергийни, които се срещат при произшествия, при рискови скорости със ски и кънки. нискоенергийните контузии са при хора над 50 години, с увреждания, със обиден костен уред. Тогава едно обикновено рухване може да сътвори много проблеми на пациента.
Зимата ли е по-рисковият сезон за ортопедични контузии?
Зимата фактически е предизвикателство. Тогава доминират счупвания, свързани с поледиците, с по-затрудненото придвижване на възрастните хора. И фактически зимата е един интервал, който допуска повече контузии, най-много на възрастните хора, на хората над 50 години.
Кои елементи на тялото най-често се засягат при контузии от рухвания?
Травмите могат да обиден както долния крак, по този начин и горния - почти са идентични. Все отново контузиите на горния крак в доста случаи може да ги класифицираме като по-леки, с по-малко нарушавания на комфорта на пациента, до момента в който долният крак е много трагичен миг. При възрастните хора в този сезон – извънредно страда бедрената кост. Това са повреди, които в резултат на застояване и залежаване на пациента могат да бъдат съдбовни за неговия живот.
Чували сме за хора, които даже не са разбрали по какъв начин тъкмо са си счупили някаква част от глезена, да вземем за пример, единствено тъй като са стъпили изкривено, само че контузията е сериозна. Защо се случва по този начин?
Травмата в глезена също е постоянно сериозна, тъй като глезенът е най-натоварена става на тялото, носи цялото тяло, има стеснен размер на придвижване.
При глезенните контузии не са тежки единствено увредите на костите. Даже един сътрудник преди време споделяше на пациентите " Щастлив си – имаш строшаване на глезена “.
Защо? Защото доста пъти в глезена има мекотъканни контузии. Трябва да бъдем доста деликатни. Много сътрудници гледат единствено че няма нищо на костите, само че мекотъканната контузия на глезена е много по-драстична, обвързвана с следваща неустойчивост на глезена, с болежка, която продължава от време на време 6, 7, 8 месеца.
В множеството случаи се смята, че няма нищо притеснително, тъй като виждаш ли, костите са здрави. Не е по този начин. В доста от случаите глезенната контузия, изключително мекотъканната, може да сътвори повече проблеми и фактически не я усещаме първоначално, не знаем по какъв начин се е случила. Стъпваме изкривено, вървим през целия ден, вечерта се прибираме, глезенът е подпухнал, на сутринта не можем да стъпим. Пишат едно " навяхване “, само че това " навяхване “ може да бъде много тежко и диагностиката доста пъти е продължителна, тъй като нямаме традиция в нашата страна да вършим по-задълбочени проучвания в региона на глезена. В нашата болница - в ИСУЛ, имаме подобен приоритет. Ние следим пациентите най-много с навяхвания на глезена и надлежно доста пъти на тези пациенти, след съответните проучвания ние им предлагаме оперативно лекуване, което е доста дейно.
При първото посещаване една рентгенова фотография на глезена, може ли да покаже нарушаване на меките тъкани или лекарят вижда единствено в случай че има строшаване?
Проблемът е подобен, че рентгеновите фотоси не могат да бъдат прецизирани, поради болките, които има пациентът. Освен това са нужни апаратни проучвания за стабилността на глезена, които също не можем при първата среща да ги употребяваме, поради болката. Съответно изчакваме известно време отокът да отшуми, в случай че няма строшаване, и тогава към този момент имаме " отвързани ръце “ за по-специфични проучвания с натоварване, с апарати и със станалия обичан на всеки българин ядрено-магнитен резонанс.
Когато има такава увреда на меките тъкани и сериозен оток, в този миг целесъобразно ли е да се направи някаква гипсова шина на глезена?
Много са теориите. Напоследък аз и моите сътрудници се придържаме към едно проучване, което е правено в Съединени американски щати, в Академията West Point, където са изследвани над 12 000 военнослужещи в продължение на 7-8 години. Там се е наложило схващането, че гипсът би основал много неудобства за пациента. Там логаритъмът е за слагане на мека имобилизация на пациента - лед и върви с патерици.
Какво печелим освен това вървене? Първо, по-лесно е поддържането на хигиената. Второ, имаме директна визуализация на засегнатата зона. Трето, пациентът последователно може да раздвижва глезена по този начин, че в следствие нямаме усложнение във възобновяване на подвижността на ставата. Затова по-добрият способ съгласно мен е тъкмо този – в случай че пациентът няма някакви други показания, да бъде инструктиран да върви с патерици. Така няма болежка и е по-функционално.
Дава ли медицината безапелационен отговор на въпроса по кое време е нужна хирургична интервенция и по кое време консервативно лекуване или това е индивидуален избор на лекуващия доктор?
За всяко хирургично лекуване има съответния логаритъм, който да стимулира хирургичната интервенция. Това са надлежно разбъркванията на костите, в случай че фрактурата или счупването е вътреставно, ставата не търпи огромни разбърквания. Това е едно от показанията за оперативно лекуване.
Друга причина може да бъде застрашеността на крайника от така наречен компартмент синдром, най-често в подбедрицата. Всъщност всяко едно нещо има точни индикации. Също по този начин зависи кой седи против теб и какви са неговите упования. Ако примерно имаме мекотъканна контузия на глезена и против теб седи високоразряден състезател, който би трябвало да се върне към спорта по-бързо, държанието ще бъде нападателно. Когато пациентът няма такива условия и животът му не зависи от положението на ставата и увредата разрешава консервативно лекуване, тогава не сме нападателни. Всеки случай е съответен – упованията на пациента, неговият претекст, само че най-много медицинските индикаци: когато предлагаме оперативно лекуване, какво ще завоюва пациентът от интервенцията.
Ако би трябвало да се степенуват тежестите на пострадвания, в коя част на тялото тези контузии са най-тежки – гален, коляно, тазобедрена става, рамо, лакът?
Няма зона, където да са най-тежки. Всичките загуби на пъргавина на става са тежки. Така че както споделяше проф. Миланов преди време, " Няма дребна и огромна интервенция, има единствено дребна и огромна ракия “. Всяка част от тялото е значима за индивида, който е потърпевш, и ние би трябвало да създадем най-хубавото, с цел да оправдаем упованията му за бъдещия живот.
Остава ли, докторе, това предписание, което ние пациентите, постоянно считаме за правилно – на колкото си години, толкоз дни носиш гипса?
Това не е по този начин. Това са национални поверия.
Можем да го свържем с това нещо, че примерно младежите имат характерна контузия, която неведнъж не постанова дълга имобилизация. Но когато битовите контузии са на долния крак, бедрена шийка, тогава фактически имобилизацията е по-дълга.
Тази максима би била вярна според от това коя част от тялото е наранена. При по-възрастните хора доминират тежките контузии на бедрото, това може би е определило тази максима, за която вие говорите.
Да разбираме ли, че в случай че даден човек страда от остеопороза, това доста усилва риска от съществени счупвания?
Много се спекулира с остеопорозата. Остеопорозата е обикновено събитие, обвързвано с напредването на възрастта. Най-често остеопорозата в млада възраст се следи при ендокринни болести, а другояче остеопорозата е обикновено събитие. Остеопоротичните кости също се чупват, също заздравяват. Това е физиологично положение. Остеопорозата може да бъде причина за това, че при по-нискоенергийна контузия да се случи строшаване, само че това в множеството случаи не е главната причина, с цел да имаме забавено зарастване.
За нас остеопоротичната кост основава проблеми при оперативното лекуване, тъй като костта няма качества, които да подсигуряват, че имплантите, които се употребяват, няма да се компрометират във времето. На такива пациенти, след интервенцията не им споделяме " Можеш да вървиш незабавно “, както бихме споделили да речем на един младеж, " Още от на следващия ден можеш да пробваш полека-лека да натоварваш “. При възрастни пациенти - с остеопороза, процесът за натоварване и за връщане към естествения метод на живот е по-забавен.
Един от стадиите на лекуването при такива ортопедични контузии, който може би ние, пациентите, нерядко подценяваме, е рехабилитацията. Важен ли е този стадий от цялостното лекуване при такива контузии?
Това е извънредно значим стадий. Лошото е, че в нашата страна има доста малко клиники за рехабилитация, доста малко средства се отделят за рехабилитация и това прави специалността непривлекателна за нашите сътрудници.
ИСУЛ е една от дребното лечебни заведения в София, която има клиника по рехабилитация, разполага с болнични кревати и може да организира следоперативния развой на пациента. Той може да бъде преведен непосредствено от ортопедичната клиника в клиниката по рехабилитация и надлежно да се стартира ранно оживление. Много пъти съм се замислял и съм на мнение, че нашите сътрудници рехабилитатори, физиотерапевти поправят нашите неточности, нещо, което ние не сме постигнали с интервенцията. Затова би трябвало да се обърне доста внимание на рехабилитацията.
Клиниките по рехабилитация би трябвало да замязят на съвременни звена. Ортопедичният пациент в множеството случаи не е болен, той има строшен крак – трябва да се почувства в естествена среда по този начин, че оздравителният интервал да протича по-добре. Това е една неточност на нашата здравна система, тъй като единствено преди 30 години съществуваха такива клиники в съвсем всички огромни лечебни заведения и лекуването продължаваше от едната клиника в другата, на пациента не му се постановяваше да търси такива звена.
Сега по-скоро считаме, че след привършване на интервенцията е завършил и процесът на лекуване.
Да, малко механично, тъй като те третират лекаря като автомеханик – ние сменяме гуми и хайде да вървим. Оздравителният развой е един доста дълъг развой, който може да продължи в някои случаи и година.
Когато сложим гипс на една контузия, ангажираща ставата, ние може да имаме много дълъг интервал на възобновяване на размера на придвижвания, на силата, на всички тези неща. Няма нещо, което би трябвало да бъде подценявано.
Кои са най-сложните случаи, с които сте се сблъсквали във вашата процедура, и имаха ли удобен излаз?
Много са тези случаи. Особено когато работех в " Пирогов “, тези случаи не ангажираха единствено крайниците, единствено контузията. Травмата ангажираше и гръдния панер, и коремната празнина. Това са извънредно тежки контузии.
Никога няма да не помни един юноша, който беше на не повече от 27 години. При тежка мотоциклетна контузия асфалтът му беше " съблякъл “ кожата. Ние просто гледахме по какъв начин той се отива и анестезиолозите облекчаваха страданието му. Тогава се замислих, че това е здрав човек, само че за жалост с контузия, която е несъвместима с живота.
Отиде си един евентуален донор. Каква е повода? Защо ви го споделям? Няма връзки сред другите здравни заведения – веднъж. Трансплантациите се вършат в други заведения, което дава доста дребен късмет този донор да бъде сполучлив донор.
Новият смисъл се състои в това, че би трябвало да се сътвори нова постройка, където да бъдат разположени всички вероятни клиники по трансплантация – на бял дроб, на черен дроб и т.н.
Това ще облекчи самото донорство и успешността на тези интервенции. Това не е моя небивалица, това нещо аз четох и видях. " Пирогов “ си има своето братче в Русия. Там преди доста години, както пироговците, по този начин и тези наши сътрудници казвали " Нашият началник може да бъде единствено подобен, който е работил в тази болница “. Само че кметът Лужков поставил за шеф трансплантолог, който споделя следното: " Аз видях едни хирурзи с умения, достигнали своя разцвет и каращи се кой да влезе да оперира някаква херния или някакъв апендицит “. За да не ги обиди, той довел четири екипа от Съединени американски щати да ги образоват на трансплантация на сърце, на черен дроб, на бъбреци. В следствие били принудени да построят нова постройка, където ситуирали четири огромни клиники с нови 2000 лекари. Съответно броят на трансплантациите в Москва повишен фрапантно. В момента това е единственото място в Европа, където се трансплантира панкреас. Ето това би било естественото развиване на " Пирогов “ и на всяка една незабавна болница.
За да има донорство, би трябвало да има основани условия, а ние действително нямаме или най-малко не такива, които да дават отговор на условията на ХХІ век. В нашата страна от 1989 година не е издигната нито една държавна болница.
Но по тази причина пък има доста частни.
Частните лечебни заведения не можем да ги упрекваме.
Живеем във време на пазарна стопанска система.
Лошото е, че дейностите в частните лечебни заведения не се управляват по този начин, както би трябвало. Второто нещо – и частните лечебни заведения би трябвало да бъдат ангажирани с действия, които не са привлекателни от позиция на облагата. От тук идва нещото, за което доста ме боли – незавършената промяна. Хубаво ние сме въвели пътеки – заимствани са от Англия, само че тези, които са създавали тази система у нас, са не запомнили едно малко нещо. Пътеката във Англия е междинната стойност за лекуването на дадена морфологична единица. Лекарите не получават пари от пътеките, те са държавни чиновници. Някой различен заплаща. Тук е главното несъгласие в нашето опазване на здравето. Ние желаеме да вършим доста пътеки, с цел да може да имаме заплати за личния състав, това опорочава нещата.
Защо, откакто въвеждахме английската система, не я въведохме в целия ѝ тип?
В България пациентите могат ли да разчитат на европейско опазване на здравето що се отнася до ортопедичните контузии?
У нас ортопедията е една от най-бързоразвиващите се специалности. Младите хора много бързо се развиват, тъй като за множеството от тях няма езикови бариери, черпят знания и стават пълноценни участници в системата на опазването на здравето.
И още нещо, с цел да ориентирам вашите слушатели – в София с травматология не се занимава единствено " Пирогов “. Пациентите могат да посещават и болница ИСУЛ. В момента в нея се развиват доста нови посоки, едно от които е травматология. Имаме както свободни благоприятни условия, по този начин и капацитет на лекарите.
Още повече че болничното заведение има незабавно поделение, тъй че без направление пациентите могат непосредствено да отидат при такива контузии в незабавното поделение.
И нещото, което ние с вас коментирахме – че тук лекуването може да продължи в Клиниката по рехабилитация. Това е огромното преимущество на тази болница.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ